Сьомгов риболов на река South Tyne – истории от една английска река със Станислав Мънков

Има места, на които човек се връща не само заради рибите, а и заради хората, атмосферата и спомените, които остават след всяко посещение. Една от тези реки е South Tyne в Северна Англия – място, което Станислав Мънков посещава вече повече от 13 години и където през годините е водил десетки риболовци в търсене на една от най-желаните риби в мухарския риболов – сьомгата.

В последното ни пряко предаване се свързахме със Станислав директно от Англия, където той отново е на реката със свои клиенти. Разговорът ни се превърна в своеобразна разходка по бреговете на South Tyne – от историята на реката и организацията на риболова до използваните въдици, линии, мухи и особеностите при представянето им. А междувременно видяхме и някои наистина впечатляващи риби.

South Tyne – река с интересна история

South Tyne се намира в Северна Англия, в района на Нюкасъл, и е част от речната система на Тайн. Според Станислав това е една от най-добрите английски реки за риболов на сьомга, като именно основната река Тайн е сред местата с най-значим улов на този вид в страната.

Една от особеностите на South Tyne е нейният характер – реката реагира изключително бързо на валежите. Дори сравнително малко количество дъжд може да доведе до осезаемо покачване на нивото, след което водата да се оттече и да спадне отново в рамките на същия ден. Това има съществено значение за риболова, тъй като движението на водата често активизира сьомгата и я кара да продължи придвижването си нагоре по течението.

Тази особеност обаче има и своята обратна страна. При продължителни сухи периоди нивото може да стане много ниско, което прави риболова значително по-труден.

South Tyne има и една доста любопитна история. По разказа на Станислав през 70-те години сьомгата практически изчезва от реката заради сериозно замърсяване, причинено от промишлени отпадъци. След предприемането на мерки и програми за възстановяване на популацията рибите постепенно се завръщат. Днес това е пример за река, която успява да възстанови своята сьомгова популация след тежък период, а местните хора отново могат да се радват на завръщането на една от най-ценните си риби.

Как е организиран сьомговият риболов в Англия?

Една от интересните теми в разговора беше организацията на достъпа до реките. В Англия много от риболовните участъци са частни и се стопанисват от собственици, клубове или сдружения. Те са известни като beats – обособени участъци от реката, за които се заплаща определена такса за риболов.

Участъкът, на който Станислав води своите групи, се нарича Lambley и се стопанисва от негов приятел, който през годините се е превърнал и в добър приятел на българските риболовци.

Всеки beat е разделен на отделни вирове, познати като pools, като всеки от тях има собствено име и обикновено присъства на карта на участъка. Уловените риби се регистрират, като се отбелязват мястото и информацията за улова. Така се натрупва история за реката и нейните риби, която е достъпна за хората, стопанисващи и посещаващи съответния участък.

Цените за един риболовен ден могат да варират значително – Станислав споменава стойности от около 40 до 300 британски паунда, в зависимост от участъка и условията.

В конкретния участък, на който ловят неговите групи, има право да риболовстват до петима души. Това обаче не означава, че всички застават едновременно на едно място. Риболовците се разпределят по вировете и се придвижват последователно надолу по течението, като спазват определена дистанция и не навлизат в пространството на човека пред тях.

Това е част от неписания етикет на сьомговия риболов – всеки трябва да има възможност спокойно да облови своята вода, без да пречи на останалите. Важно е да се спазва последователност, да се оставя достатъчно пространство и да има комуникация между риболовците.

Интересното е, че на някои участъци може да се лови от двете страни на реката, а в определени случаи е разрешен както мухарският риболов, така и спининговият.

Екипировка и техника – двуръчната въдица е предпочитаният избор

Когато става дума за сьомгов риболов на река като South Tyne, двуръчната въдица е основният инструмент на Станислав.

Най-често той използва въдици с дължина около 12–13 фута, като според условията може да се използват и по-къси модели. В разговора стана дума и за риболов с едноръчни въдици – класове 8, 9 и дори 10, но това не е предпочитаният вариант, тъй като двуръчната въдица позволява по-ефективно и спокойно облавяне на водата.

Съвременният подход е свързан основно с използването на къси потъващи глави от типа Skagit, комбинирани с running line и сменяеми типове. В зависимост от условията се използват различни степени на потъване – от интермедиатни до по-бързо потъващи варианти.

Тук изборът на линия не е просто въпрос на удобство. От него зависи на каква дълбочина ще премине мухата и съответно дали ще бъде представена в зоната, в която се намира сьомгата.

Станислав обяснява, че риболовецът трябва да се съобразява с нивото и скоростта на водата, дълбочината на конкретния вир и поведението на рибите. При по-висока вода сьомгите често търсят по-спокойни и защитени места, докато при спадане могат да се установят в по-големите вирове или в участъци, където да починат след придвижването си нагоре по реката.

Именно затова няма една универсална комбинация от линия и тип, която да работи навсякъде и при всякакви условия.

Сьомговите мухи – понякога най-малката е най-резултатна

Въпреки внушителните размери на рибите, които могат да бъдат уловени в South Tyne, използваните мухи невинаги са големи.

Станислав често препоръчва риболов с две мухи – по-голяма, обикновено в оранжеви цветове или имитация на скарида, и по-малка муха на повода. Тя може да бъде дори №12 или №14.

Това е интересен момент, защото показва колко условно е схващането, че за голяма сьомга непременно е необходима голяма муха. В разговора видяхме примери за впечатляващи риби, уловени на сравнително малки модели.

Сред успешните мухи, които Станислав показа, беше и датският модел Pluk Flua, препоръчан му от неговия колега гид Марк Скоби. Това е сравнително лесна за връзване муха на тръбичка, която се е доказала през последните години и е донесла няколко добри риби на реката.

Обсъдихме и различни начини за водене на мухата. Понякога тя трябва да се остави да преминава естествено с течението, но в други ситуации придърпването, промяната на скоростта или кратките паузи могат да провокират атаката.

Станислав сподели, че е имало случаи, в които именно подобна промяна в движението на мухата е довела до успешен улов.

Когато сьомгата вземе мухата – не бързайте със засичането!

Един от най-полезните практически моменти в разговора беше обяснението на Станислав за начина, по който трябва да реагира риболовецът при кълване.

При сьомговия риболов не се препоръчва рязка и прибързана засечка. Когато рибата вземе мухата, е важно да се запази контактът, без да се прави внезапно движение с въдицата. В зависимост от начина на подаване и позицията на рибата може да се остави тя сама да поеме мухата и да се закачи.

Станислав описва подход, при който риболовецът просто задържа въдицата и изчаква да усети тежестта и движението на рибата. Едва тогава започва същинската борба.

Това е един от онези детайли, които могат да изглеждат незначителни за начинаещия, но имат голямо значение за успешния риболов. При сьомгата прибързаната реакция често може да доведе до загуба на рибата.

Рибите, които превръщат пътуването в незабравимо преживяване

Разбира се, най-очакваната част от предаването беше свързана с уловите през сезона. Станислав показа няколко впечатляващи риби, сред които имаше както сьомги, така и морски пъстърви.

Още през първия ден от посещението един от клиентите успява да улови изключително красива морска пъстърва с дължина около 80 см. По информацията, която Станислав получава от местните хора, това е втората по големина риба от този вид, регистрирана в системата на Тайн. Уловът е особено впечатляващ и заради факта, че морските пъстърви се срещат значително по-рядко от сьомгите в този участък.

Но безспорно най-вълнуващият момент от предаването беше историята за младия германски риболовец, който вече за трети път посещава реката заедно с баща си.

Първото му посещение е било, когато е бил едва на около 13 години. Сега, на 16, той продължава традицията – при всяко от трите си пътувания успява да улови най-голямата риба в групата.

Този път обаче уловът е повече от впечатляващ – сьомга с дължина 98 см!

Рибата му осигурява и най-голямата битка, която е имал досега. Борбата продължава около 15 минути, като Станислав е до него и го насочва през цялото време. Дори се оказва, че в този момент нямат подготвен кеп, но ситуацията е овладяна спокойно и рибата е извадена внимателно на подходящо място.

Историята има и своята друга страна – бащата все още очаква първата си сьомга, въпреки че вече няколко пъти е идвал на реката. Тази година успява да улови морска пъстърва и дори изпуска една сьомга, така че всички се надяват следващият му престой най-накрая да донесе и дългоочакваната риба.

Риболовът е и спомените, които остават

Сред най-емоционалните моменти в разговора беше разказът за Риз, който се връща на South Tyne в памет на своя стар приятел Рой.

Още през първия ден той успява да улови сьомга – и то точно на мястото, където Рой е уловил последната си сьомга преди години, когато двамата са били заедно на реката.

Това е от онези съвпадения, които трудно могат да бъдат планирани, но остават завинаги в спомените на хората. Защото понякога една риба означава много повече от поредния успешен излет.

Станислав разказа и за други интересни моменти от престоя – за клиентите, които за първи път хващат сьомга, за хората, които идват с различен опит и екипировка, както и за удоволствието да видиш как някой постепенно усвоява кастинга и започва да се чувства уверен на реката.

Един от клиентите дори пристига с бамбукова двуръчна въдица, а Станислав споделя колко приятно е било преживяването да наблюдава замятането с нея.

Не само риболов – атмосферата на английската река

South Tyne впечатлява не само с рибите, но и с начина, по който е организиран целият риболовен живот около нея.

В участъка има специално обособени места за почивка, пейки и стойки за въдици, а на някои места са изградени малки хижи, в които риболовците могат да приготвят чай или кафе и да се съберат след дългия ден край водата.

Станислав разказва и за местните хора, които познават реката, следят сезона и се интересуват от всеки улов. Дори случайните срещи с хора от района често се превръщат в разговор за състоянието на реката и за това как върви риболовът.

Това създава усещането, че сьомгата не е просто риба, която някой идва да улови, а част от местната история и култура.

И може би точно това е една от най-интересните страни на подобно пътуване – възможността да се докоснеш не само до риболова, но и до цялата атмосфера около него.

Една мечта, която е достъпна за повече хора

В края на разговора Станислав сподели нещо, което си заслужава да бъде запомнено – сьомговият риболов не е задължително запазен само за хора с изключителни кастинг умения.

Разбира се, добрият кастинг носи удоволствие и прави риболова по-ефективен, но South Tyne предлага условия, в които и риболовци с по-малък опит могат да се докоснат до това преживяване, особено когато са придружени от човек, който познава реката.

Голяма част от времето преминава в систематично облавяне на водата, в замятане и наблюдение на течението. Уловът на сьомга никога не е гарантиран, дори когато условията изглеждат идеални. Необходими са търпение, постоянство, правилен подход и, разбира се, малко късмет.

Но именно това е част от магията на този риболов.

Благодарим на Станислав Мънков за отделеното време, за интересния разказ и за възможността да надникнем в един свят, който за много мухарски риболовци остава мечта. Пожелаваме на него и неговите клиенти още много незабравими дни край South Tyne – и, разбира се, още много срещи с кралската риба!

Ако мечтаете да опитате сьомгов риболов в Англия, можете да се свържете със Станислав Мънков, който ще се радва да ви помогне с информация и организация на подобно пътуване.