Риболов на липани в Швеция – реки, приятели и преживявания отвъд улова

Понякога най-хубавите риболовни пътувания не се измерват с броя на уловените риби, а с местата, които си посетил, хората, с които си бил там, и моментите, които ще помниш дълго след завръщането си.

В поредния епизод на „След излета“ се срещаме с Георги Мутавджийски, за да поговорим за едно пътуване до Швеция, за няколко прекрасни реки в района на Йостерсунд, за големите липани, за особеностите на скандинавския мухарски риболов и, разбира се, за онези истории, които се разказват отново и отново, защото човек трудно може да ги забрави.

Разговорът ни постепенно се превръща в нещо повече от риболовен отчет. В него има полезна информация за организацията на подобно пътуване, за разрешителните, оборудването и местните правила, но и много лични впечатления за природата, отношението към реките и удоволствието да споделяш подобно приключение с приятели.

От първата среща със Скандинавия до новото пътуване в Швеция

За Георги Скандинавия не е нова риболовна дестинация. Първото му по-сериозно запознанство с тези места е още през 2012 г., когато заедно с приятели посещава река Глома в Норвегия. Срещата с голямата скандинавска река се оказва любов от пръв поглед и оттогава той си поставя за цел да посещава Норвегия или Швеция почти всяка година.

През 2024 г. Георги и неговият приятел Пламен предприемат 16-дневно пътуване до Северна Швеция, като основната им цел е да опознаят района и да имат възможност да ловят арктическа пъстърва. Пътуват със самолет до Стокхолм, наемат автомобил и продължават на север. По време на това пътуване се запознават с Мариана и съпруга ѝ Мишел, които ги приемат в дома си близо до Йостерсунд. Мишел също е запален риболовец и им помага да опознаят местните водоеми.

Сред реките, които посещават, е Kvissleströmmarna, където за два дни успяват да направят много добър риболов на липани. Впечатленията от това пътуване са толкова силни, че Георги започва да разказва на приятелите си Данчо и Кънчо за възможностите в района. Така постепенно се оформя идеята за следващо общо пътуване.

Първоначално групата прави по-кратък излет, в рамките на който посещава няколко реки – Ammerån, Ljungan, Idsjöströmmen и Kvissleströmmarna. Условията в края на август обаче не са особено благоприятни. Водите са високи, насекомите са малко, а за да опознаят по-добре реките и да имат повече време за риболов, решават да организират следващо пътуване с продължителност около десет дни.

Този път групата е по-голяма, а в нея се включваме и ние.

Десет дни сред реките на Швеция

Районът около Йостерсунд предлага изключително разнообразие от реки и свързани помежду си езера. Разстоянията между отделните риболовни места не са големи, което позволява в рамките на едно пътуване да се опознаят няколко различни водоема.

От Стокхолм до района на риболова разстоянието е приблизително 600 километра. Пътуването с автомобил отнема около осем-девет часа, като ограниченията на скоростта и контролът по пътищата не позволяват да се бърза особено.

Групата предварително планира по няколко дни на различните реки, но в крайна сметка програмата се променя според условията, възможностите за настаняване и организацията на риболовните участъци. Някои от местата ограничават броя на риболовците, което също налага съобразяване между отделните групи.

Първите дни преминават на Ammerån. Настаняването е на къмпинг непосредствено до реката, а риболовният участък предлага много липани, макар и предимно с по-малки размери. За Георги това е и време за постепенно навлизане в ритъма на пътуването.

Той споделя, че подготовката за подобни пътувания започва много преди самото тръгване. Мухите се връзват предварително, обмислят се различни варианти и се подготвят няколко основни модела, на които човек има доверие. Сред тях е и Super Pupa – модел, който Георги използва с успех в скандинавските реки.

Idsjöströmmen – голяма река, силни липани и специални правила

Една от реките, които оставят най-силно впечатление у Георги, е Idsjöströmmen. Тя е голяма, на места дълбока и с мощно течение, а газенето в нея изисква сериозно внимание.

В много участъци може да се лови от водата, но добрата екипировка е задължителна. Георги е категоричен, че обувките трябва да бъдат оборудвани с метални шипове, защото камъните и силното течение могат да направят придвижването изключително трудно. В подобни условия не бива да се подценява и опасността от самостоятелен риболов. Според него най-разумно е да се лови поне по двама души, които остават на визуално разстояние един от друг.

Особено интересни са правилата на този участък. Риболовът е разрешен със сухи мухи и нимфи без утежнение, използват се безконтрови куки, а на повода може да има само една нимфа. Евро нимфингът не е разрешен.

Тези ограничения променят съществено начина, по който подхождаш към риболова. Не можеш просто да сложиш тежка нимфа и да я оставиш да тропа по дъното. Трябва постоянно да мислиш за мястото на подаване, за скоростта на течението, за потъването и движението на мухата.

Георги споделя, че именно това го е накарало да бъде много по-концентриран. Той експериментира с различни начини на подаване, с леко придърпване и задържане на линията, за да контролира движението на нимфата. Според него активната презентация често се оказва по-резултатна от пасивното оставяне на мухата да се носи по течението.

Интересно е и наблюдението му, че сухата муха в Швеция може да бъде изключително резултатна, дори когато не виждаш рибите да се вдигат. Това е един от уроците, които той извежда от пътуването – не бива да се придържаме към предварителните си представи за това как трябва да се държат липаните.

Когато реката оживее

Един от най-впечатляващите моменти на Idsjöströmmen е свързан с вечерното люпене на кадиси. Около десет часа вечерта, когато в Швеция все още е светло, над водата се появяват огромни количества насекоми. Рибите стават активни и започват да се хранят, макар че понякога не е лесно да се разбере точно къде се намират.

Това е и една от причините Георги да препоръчва посещение на района в периода от около 20 юни до 10 юли. Тогава снеготопенето вече е преминало, реките постепенно се успокояват, но все още не са достигнали летните си ниски нива. Активността на насекомите е по-голяма, а условията за риболов могат да бъдат особено интересни.

Вечерите край реката са част от преживяването. След дългите часове риболов групата се събира край огъня, приготвя вечеря, вари чай и споделя случилото се през деня. Кънчо често поема грижата за огъня и чайника, а Георги си спомня с особено удоволствие за тези моменти, в които се връщаш от реката и те посрещат с топъл чай и спокойствието на скандинавската гора.

Kvissleströmmеn – големите липани и незабравимата атака

Следващата важна спирка е Kvissleströmmеn – голяма и изключително красива река, която предлага различни по характер участъци. На места течението е бързо и плитко, другаде се разлива около острови и образува по-спокойни ръкави. Има и участъци, известни с риболова на балканска пъстърва.

Именно тук групата успява да направи един от най-добрите си риболови. Липаните са в отлична кондиция, а много от уловените риби са с размери между 35 и 45 сантиметра. Георги разказва за множество вдигания на суха муха, като при някои от тях рибата излиза толкова уверено, че цялото ѝ тяло се показва над водата.

Но най-запомнящата се история от това пътуване е свързана с една муха, която по-късно получава името „Мравката на Росен“.

Раждането на „Мравката на Росен“

Около седмица преди пътуването Росен се обажда на Георги, за да му покаже нимфите, които е подготвил. Двете кутии са пълни с различни модели – малки, големи, сухи мухи и нимфи. Сред тях има и една особена муха, която привлича вниманието на Георги.

Тя има хакъл в средната част, напомнящ конструкцията на Super Pupa, но с допълнителни крачета отпред и отзад. Георги веднага заявява, че тази муха ще се окаже много интересна. Дава на Росен два материала, които според него са необходими, за да я довърши – специфични ластици и микропореста гума.

В суматохата преди заминаването обаче двамата забравят за мухата.

Няколко дни по-късно, на един от участъците на Kvissleströmmarna, Георги решава да я пробва. Докато Росен подготвя линията си за евро нимфинг, той започва да лови с новия модел. Резултатът е впечатляващ – успява да улови пет липана, преди мухата да се отвърже при откачането на последната риба.

Росен му помага да я върже отново, този път с по-здрав възел. Георги подава мухата надолу по течението и започва да я задържа. В следващия момент вижда как огромна риба излиза и поема мухата.

Това, което следва, е борба, която двамата трудно ще забравят.

Георги лови с деветфутова въдица пети клас и типет около 0,15 мм. Рибата не се подчинява на никакви опити за контрол и го повежда по течението. Росен започва да снима, но след известно време Георги го моли да спре, за да могат двамата да се концентрират изцяло върху борбата.

Около 25 минути продължава опитът да бъде извадена рибата. В един момент тя се доближава на няколко метра от брега и двамата успяват да видят огромното ѝ тяло. Георги я описва като изключително дебела риба, с размери, които според тях може би са близо до един метър.

Кепът се оказва твърде малък. В него влиза само част от опашката, а опитът рибата да бъде хваната с ръка също е неуспешен. В крайна сметка огромният липан успява да се освободи.

Георги признава, че изпускането на рибата го разтърсва. За кратко дори не успява да сдържи сълзите си. По-късно осъзнава, че макар да не са успели да я извадят, преживяното е било изключително специално. Той неведнъж подчертава колко е щастлив, че е споделил този момент именно с Росен, който е бил до него през цялата борба и се е отдал напълно на опита да помогне.

И така, в този ден се ражда „Мравката на Росен“ – муха, която остава свързана с една от най-вълнуващите истории от пътуването.

Какво научаваш, когато ловиш на непозната река

Едно от най-интересните неща в разговора с Георги е неговият поглед към риболова на липани в Скандинавия. Въпреки че има дългогодишен опит по реки в България и в други европейски държави, той признава, че на новите места често се налага да забравиш част от предварителните си представи.

Липаните невинаги стоят там, където очакваш да ги намериш. Понякога най-добрите места са в бързите течения, а не в спокойните участъци зад камъните. В други случаи рибите се концентрират около изтичането на езерата, където течението носи храна.

Георги е привърженик на активния риболов. Той не обича да стои дълго на едно място, а постоянно се движи, търси активни риби и сменя мухите. При сухата муха често използва задържане и придърпване, вместо да остави мухата да се носи пасивно. При нимфите също експериментира с движението и скоростта, като се стреми да провокира рибите.

Той споделя и едно интересно наблюдение от своя опит – в Швеция често е по-резултатно да се лови на суха муха, отколкото предполага предварителната подготовка. Не е задължително да виждаш рибите да се хранят на повърхността, за да опиташ този подход.

Друг важен урок е, че трябва да се познават местните правила и риболовни традиции. По време на едно от пътуванията си Георги и приятелите му се срещат с местен риболовец, който лови сьомга. Той им обяснява защо не бива да застават пред него и да пресичат линията му на облавяне. В този тип риболов риболовецът постепенно се придвижва надолу по течението, като облавя последователно различни участъци. Това е част от установената практика и трябва да бъде уважавано от всички на реката.

Практическа информация за пътуване до Швеция

Една от целите на разговора е да покаже, че риболовът в Швеция не е недостъпно приключение, запазено за малцина. С малко предварителна организация подобно пътуване може да бъде осъществено сравнително лесно.

Транспорт

Най-удобният вариант, който групата използва, е самолет до Стокхолм и наемане на автомобил от летището. Оттам до района около Йостерсунд се пътува приблизително 600 километра. За десетдневно пътуване наемът на автомобил е бил около 500 евро, като при повече багаж е добре да се избере комби или по-просторен автомобил.

Според Георги най-удобно е в една кола да пътуват трима души, особено ако всеки носи риболовна екипировка и багаж.

Настаняване

В района има къмпинги, бунгала и къщи за гости, често разположени непосредствено до реките. Групата използва различни варианти за настаняване – от къмпинг до уютни стари къщи, които са част от атмосферата на самото пътуване.

Храна и разходи

Пазаруването от супермаркети и самостоятелното приготвяне на храната позволяват разходите да останат сравнително разумни. Алкохолът в Швеция се продава в специализираните магазини Systembolaget, а не в обикновените супермаркети.

Като ориентир Георги посочва приблизително 1000–1350 евро на човек за десетдневно пътуване, включително транспорт, храна и риболов. Това е ориентировъчна сума, която зависи от самолетните билети, настаняването, наемането на автомобил и избраните риболовни участъци.

Разрешителни

Едно от удобствата при организирането на риболова в Швеция е приложението iFiske. Чрез него можеш да намериш съответния риболовен участък, да видиш границите му, да се запознаеш с правилата и да закупиш разрешително директно от телефона си.

Цените на дневните разрешителни, които групата е срещнала, са приблизително между 7 и 20 евро, в зависимост от конкретната река и участък. Важно е винаги да се проверяват местните правила – те могат да включват ограничения за използваните мухи, куки, утежнение и начин на риболов.

Оборудване

Георги използва основно деветфутови въдици пети клас. Според него това е много добър универсален вариант за риболова на липани в района, а в някои ситуации може да се използва и шести клас. По-леката въдица четвърти клас не винаги осигурява достатъчно контрол върху силните риби в бързото течение.

Не бива да се подценяват и газещото облекло, стабилните обувки с шипове и безопасността при придвижване във водата.

Опазването на реките – част от риболовната култура

Може би най-силното впечатление, което Георги споделя от Скандинавия, е отношението на местните хора към природата.

Той разказва история от Норвегия, където двамата с Пламен попадат на риболовен участък, стопанисван от възрастен местен човек. Преди да им разреши да започнат риболова, той настоява да види цялото им оборудване – гащеризони, обувки, въдици и мухи. След това използва пръскачка с дезинфектант, за да обработи екипировката им.

Причината е проста – двамата са били на други водоеми и той не знае какви микроорганизми могат да бъдат пренесени с оборудването им. Така стопанинът се опитва да защити собствената си река от потенциално замърсяване или пренасяне на чужди организми.

Тази история остава в съзнанието на Георги като пример за отношение, което трудно може да бъде забравено.

Подобна отговорност се вижда и в правилата на шведските реки. На някои места ограниченията са създадени така, че да предпазват рибите и да насърчават по-внимателен и осъзнат риболов. Безконтровите куки, ограниченията за броя и вида на мухите и правилното боравене с улова не са просто формалности.

Георги обръща специално внимание и на начина, по който трябва да се освобождават рибите. При снимки те трябва да останат във водата, а изваждането им да бъде възможно най-кратко. Добре е фотографът да бъде готов предварително, така че рибата да бъде повдигната само за няколко секунди и веднага върната обратно.

Това е особено важно при големите липани, които са силни риби и се възстановяват по-трудно след продължителна борба.

Не само риболовът – Швеция и хората, които живеят в нея

По време на разговора Георги неведнъж се връща към хората, с които са се запознали, и към начина, по който те живеят.

Той разказва за Ларс и Крис – местни хора, които познават реките и са посветили голяма част от живота си на тях. Впечатлява го не само отношението им към риболова, но и жизнеността им, въпреки възрастта. Според него човек трудно би предположил на колко години са, когато ги види да се движат по дългите горски пътеки и да прекарват часове край реката.

Особено запомнящо се е и мястото около една от старите къщи, в която групата се настанява. Тя изглежда като излязла от стар каталог, с автентична атмосфера и усещане, че времето е спряло. Именно такива места, заедно с хората, които ги обитават, превръщат едно риболовно пътуване в нещо много по-голямо от няколко дни край водата.

Георги споделя, че след подобно пътуване човек започва да гледа по различен начин на ежедневието си. В Швеция могат да минат часове, без да срещнеш почти никого, а около теб да има само гора, вода и простор. Няма усещане за бързане, няма задачи за следващия ден и няма необходимост непрекъснато да мислиш за нещо извън настоящия момент.

„Няма никакво значение колко риби ще хвана днес“ – това е една от мислите, към които Георги се връща няколко пъти в разговора.

Защо трябва да пътуваме

В края на разговора Георги отправя едно послание, което според мен обобщава най-добре цялото пътуване: не бива да се ограничаваме само до познатите реки и места.

Дори ако никога не стигнем до някоя от големите сьомгови реки в Норвегия, можем да прочетем за тях, да се запознаем с начина, по който се организира риболовът, да научим повече за разрешителните, традициите и техниките. Той споменава река Alta в Норвегия – едно от емблематичните места за риболов на сьомга, където достъпът до разрешителни е силно ограничен и риболовът се организира по специален начин.

Подобна информация обогатява всеки риболовец, дори когато няма непосредствен план да посети тези места. А когато веднъж направиш подобно пътуване, разбираш, че светът не е толкова далечен и недостъпен, колкото понякога изглежда.

Може би най-хубавото в цялото приключение не е конкретната река, най-голямата риба или броят на уловените липани. Най-хубавото е да бъдеш там, сред тази природа, с приятели, с които си на една вълна, и да знаеш, че всеки следващ ден може да ти поднесе нещо ново.

Защото риболовът не е само това, което се случва в края на линията. Той е пътят до реката, хората около огъня, разговорите до късно вечер, новите знания и спомените, които остават.

А понякога дори една риба, която не успяваш да извадиш, може да се превърне в най-голямата история от цялото пътуване.