Река Глома, Норвегия 2022

Започнах да търся информация най-вече за мухите, които ще ми трябват. Почнах да чета по сайтовете какви мухи ни трябват, за да знам какво да си приготвя. Всички мухи ми се струваха ужасно груби, наричах ги четки. Бях убеден, че с тези мухи вероятността да си капо на Рибник е около 95%, но въпреки това си вързах Кадиси с еленова козина, големи Клинкхамери, Грифингнат, Дирет и 4 бр. Супер пупа. Сухите мухи, които бях приготвил специално за там бяха около 50 броя, а нимфите около 180 броя. Допълнително бях помолил д-р Мишо да ми върже три вида сухи мухи, една нимфа на водно конче, които аз не правя достатъчно добре според разбиранията ми за добре вързана муха. Последната седмица, преди да излетим не можех да мисля за нищо друго освен за предстоящото ни пътуване. Бях си приготвил багажа и всяка вечер или връзвах мухи или си преподреждах багажа и стотици пъти си повтарях какво ще ми трябва и дали не съм забравил нещо. Въпреки, че вече бях натрупал няколко риболовни ваканции в чужбина, този път се вълнувах по особен начин. Събрахме се на летището цялата група и все едно бяхме взели някакви хапчета, толкова бяхме щастливи, че мечтата ни е пред нас. След като се чекирахме и застанахме пред самолета явно стана някакъв проблем и полета ни се забави с около 25-30 мин. Това малко ни притесни дали ще успеем да си хванем следващия полет. На летището във Варшава уж всичко беше наред, минахме набързо проверките и се качихме без проблем на полета ни за Осло. По време на полета не спирахме да се втрещяваме колко много реки и езера има в Швеция и Норвегия. След като кацнахме бяхме безумно щастливи. Нищо не предвещаваше какво ще изживеем. Застанахме на лентата, за да си вземем багажа и се оказа, че само моя куфар е пристигнал. На останалите четирима куфарите им ги нямаше. Отказвахме да повярваме! Отидохме на едно гише за информация, след няколко минутен разговор разбрахме, че куфарите ни ги няма и нямат представа къде са. Оставихме си телефон и мейл за връзка с нас и ни казаха, че щом имат информация ще ни се обадят. Дори и това не успя да сломи духа на групата, купихме си две бутилки 18 годишно уиски и отидохме да си вземем колите. Там ни обясниха, че има някаква допълнителна такса или застраховка и ни взеха едни допълнителни 150-200 евро, които приехме доста философски на фона на изгубените куфари. В този момент решихме, че най-разумното нещо което може да направим е да си купим бира. И следващ шок, в 20:05 мин., касиерката ми взе бирата от лентата и каза, че след 20:00 часа не се продава алкохол. Дадох всичко от себе си, за да не демонстрирам балканския си нрав на невинното момиче! Това ни втрещи, вече не харесвах толкова Норвегия, бяхме там от 2 часа, а вече бяхме без куфари, с допълнителна такса за колите и без бира. Пътуването до къмпинга беше приятно, на магистралата се кара точно със 110 км. колкото е максимално разрешената скорост, а между селата с 60 или 80 км. От лудницата покрай куфарите бяхме забравили да се обадим на собственика на къмпинга, че ще закъснеем, той беше доста ядосан от този факт. След като пристигнахме ни се скара едно хубаво и въпреки обяснението ни за изгубения багаж и това, че риболова ни е пред провал той не промени тона си. Гадно копеле, въпреки, че имаше известно право много ме ядоса. Веднага си сложихме по едно уиски и се насладихме на момента, че сме на 100 метра от река Гломма. На следващата сутрин все пак отидохме да си купим разрешителни за риболов, ние вярвахме, че куфарите ни ще дойдат или този или най-късно на следващия ден. След още 20 мин. в компанията на собственика на къмпинга, всички мразехме този задник. Първата ни среща с Гломма беше като любов от пръв поглед. Беше изключително впечатляваща! Решихме докато чакаме куфарите да обиколим и да потърсим перспективни места за риболов. От главния път са направени отбивки към реката, на които има нарисувана табела с риба на нея. Тази табела показваше, че това е място за риболовен път, който води до удобно за спиране място. Първата такава отбивка ни заведе до един страховит бързей, който се разсичаше от огромни камъни, които формираха допълнителни малки течения. След края му се оформяше огромен вир, който е дълъг може би около 500 метра. На другия бряг имаше малка дървена колиба направена от цилиндрични трупи, а пред нея имаше маса. Представих си удоволствието да пиеш сутрешното си кафе на тази маса и да гледаш издигащите се водни пари рано сутрин. Бързо приключих с тези романтични мисли, приготвих въдицата за риболов на нимфа и се потопих във водите на Глома. Първия шок беше, че всички камъни са идеално кръгли, обвити са в мъх и са ужасно хлъзгави. В буквалния смисъл на думата не можеш да си седиш спокойно на краката си. На два метра от брега и вече не може да се гази! 

Размерите на реката са такива, че дори кастинг от 15- 20 метра ти се струва, че хвърляш пред себе си. Бях доста объркан в този момент! Размерите на реката бяха доста шокиращи за мен. Реших, че е време да се стегна и да се концентрирам в риболова. В далечината се виждаха вдигащи се риби, но нямах никакъв шанс да ги достигна. Започнах да облавям с две нимфи едни дълбоки бързей. Много хора си мислят, че в чужбина риболова е много лесен, едва ли не след като нагазиш почваш да ловиш риба след риба, но аз знаех, че това съвсем не е така. След около 30 мин. риболов и няколко сменени нимфи успях да хвана първия си Липан, който се откачи. Рибата не беше голяма, но това ми даде надежда, че ситуацията няма да е критична. Сменихме мястото с около километър по-нагоре по реката. След първите пет подавания вече бях хванал три Липана с размер между 25-35 см. Решихме пак да се преместим, за да проучим реката, а не толкова да ловя. Следващото място беше вълшебно. Оставихме колата на около 50 метра над реката, а към нея се открива зашеметяваща панорама. Гледах реката и си казах на ум - "мамка му, ако има господ и той е правил тази река, значи е бил мухар". В лявата част на хоризонта имаше вир, който е дълъг около 5-700 метра, след това реката прави един остров и следва страховит бързей. Това определено беше най-красивото място на река което съм виждам в моя живот. Мисля, че многократно ще се връщам в мислите ми на това място. Тръгнах към реката, в бързея пред мен хванах един Липан след няколко подавания и реших да отида на острова. Не спирах да се дивя колко красиво е това място. Застанах в горния край на острова и видях риби, които събират сухи мухи. Веднага превързах на суха муха, не виждах мухите, които рибите събираха. Сложих един имърджър и след 2-3 подавания вече хванах първия си по-симпатичен Липан. Откачих го бързо и продължих да подавам, още два каста и следващия Липан беше на края на линията ми. В този момент разбрах, че Ванката е на реката. Беше си купил пълно оборудване включващо обувки, гащеризон и въдица и беше нагазил в едни бързей. Сама аз си знам в този момент на душевна нирвана, как ми се искаше и приятелите ми да са до мен и заедно да ловим тези хранещите се риби. Оставих рибите да се хранят и отидох до Ванката. Той беше на около 500 метра от мен. Обясних му че трябва да ми се довери и да дойде с мен. Той ме погледна с голяма доза недоверие и отказваше да повярва, че трябва да пресича реката, но аз бях доста убедителен. Много бях щастлив, че ми се довери. И така, с Ванката се хванахме за ръка, за да пазим допълнително баланс и почнахме да пресичаме реката. Една грешна стъпка, едно подхлъзване на един от нас и реката щеше да ни повлече. В един момент си го представих като сцена, но бързо прогоних тези мисли. При пресичането имаше няколко много критични момента, изражението на Ванката беше на човек, който е решен на всичко, за да стигне до заветното място и да подаде мухата си на тези вдигащи се Липани. Виждах как обяснението ми за хранещите се Липани бяха страхотна мотивация за моя приятел и аз допълнително разказвах какво представлява мястото, как са се подредили, от къда да застанем, за да им подметнем. В същото време се молех да продължават да се вдигат, не исках положените от Ванката усилия да бъдат напразни. След като стигнахме до мястото, Ванката получи нещо като душевен оргазъм. Вдигна си ръцете към залязващото слънце и каза "Жоре, виж къде сме, няма такъв кеф". Усмивката не слизаше от лицето му. За наше щастие рибите продължаваха да се вдигат. Аз успях да хвана още един Липан около 35 см., а Ванката успя да направи няколко "лонг релийз-а", както той ги наричаше. Хвана един чуден Липан около 35-40 см. и беше най-щастливия човек на света. За мен беше истинско удоволствие да се насладя на неговото щастие. След като си тръгнахме от мястото залязващото скандинавско слънце огряваше ухиленото лице на най-щастливия човек на земята. Извадих си телефона и запечатах този момент, който ще помня цял живот, ей така си представям, че изглежда мухарското щастие.

На следващия ден стартирахме риболова от ново място. Аз и Ванката нагазихме, а Калин и Данчо бяха около нас. Естествено след около 30 мин. риболов на едно място, аз хукнах нагоре и им казах да ме оставят, да ходят на друго място да разгледат реката. Калин отказваше да ме остави сам, но той ме познава прекрасно и знаеше, че няма човек, който да ме спре в този момент. В един ужасно дебел бързей където водата върви с двеста, реших да сложа две големи и тежки нимфи, за да имам шанс да сляза на дъното. Бях решил, че през този ден ще ловя на различни като релеф места, за да разбера къде и как се държат рибите. За мен беше по-важно да прочета реката и да добия представа за поведението на рибите отколкото самото им хващане. Предварително знаехме, че рибите са силно групирани и трябва да се намерят къде са. Знаехме, че има участъци, където няма и една риба, а след това в един вир може да има стотици. Та, дебелия бързей беше около 100 метра. Започнах да го облавям от долния му край и вървях нагоре. Ловях без индикатор, само с две нимфи на края на линия ми. Шнура го ползвах за индикатор. Обичам да ловя по този начин. Точно бях изгубил надежда, когато линията ми спря и тръгна срещу течението. Засякох и веднага разбрах, че рибата е много по-хубава от тези, които бях хващал предишния ден. За секунда ми се върна живота. Цялото ми същество се напрегна от вълнение. Бях сам в средата на огромна река и се борех с Липан в ужасно бързо течение. Рибата не беше много голяма, около 40-42 см., но беше ужасно силна. Извадих я и не можех да повярвам, че толкова малък Липан може да има такава сила. Рибата нямаше нищо общо като сила с Липаните по 40-42 см., които съм ловил в Босна. В следващия час успях да хвана около 15 Липана само в този бързей. Рибите кълвяха предимно на една нимфа която си бях направил точно за там. Тя беше на 14 номер кука, с 3.3 волфрамова глава, къса опашка и тяло от оливна синтетична лентичка която ми беше подарил моя приятел Коди от Пловдив. Коди, благодаря ти :) Рибите бяха между 35-40 см. Бях на седмото небе от щастие, но в същото време съжалявах, че приятелите ми не са с мен. Никога не ми се беше случвало да имам такова половинчато щастие. След този бързей прецених, че нагоре реката не е достатъчно перспективна и реших да тръгна надолу. При едно пресичане на един от ръкавите на реката се пребих на хлъзгавите камъни. Целия бях мокър. Съблякох се чисто гол, изстисках си дрехите, облякох ги и тръгнах отново. В началото ми беше студено и треперех, но си повтарях, че ще свикна със студа и няма смисъл да спирам с риболова. Бях прав, след около един час просто ми беше леко некомфортно. Подобни глупости нямаха шанс да ме накарат да спра с риболова. Срещнах един немец, който ловеше с Тиролско дръвце - е няма такава идиотия. В долния край е вързано нещо като бомбарда, за нея на влакно 0.40, има три мокри мухи като за булдо, а отгоре има нещо средно между булдо и тапа за щука. Не беше хванал нищо, това ми създаде лека форма на злобно щастие за около 2 минути. Не съм човек, който се радва на чуждото нещастие, но идиотския метод на този немец определено ме забавляваше. Продължих с риболова като с променлив успех хващах между 1-3 риби от място. Вече беше станало към 14-15 часа и ужасния глад, който вече изпитвах се опитваше да ме разсейва. Реших, че е крайно неуместно да губя време, за да се обаждам да ме върнат в къмпинга за едното ядене. Качих се над реката, легнах при едни боровинки и започнах да ям, ядох като мноооого гладен човек. Представях си каква карикатура съм ако някой ме гледа, но не ми пукаше, исках просто да хапна нещо и да се връщам в реката. В този момент ми се обади Калин и предложи да дойда да ме вземе. С голяма доза на вътрешна съпротива се съгласих да приключа с риболова. Няколко сандвича в къмпинга и с Ванката отидохме на вира от предишния мен. Ванката реализира няколко риби на суха муха, а аз реших да обиколя острова и да потърся нови риби, но без успех и така приключихме този ден.

Сутрините бяха доста хладни, аз, Данчо и Калин решихме да слезем по реката след къмпинга. В този район реката се разделя на множество ръкави и прави острови, на които има огромни обработваеми ниви. Мащабите на реката са много, много впечатляващи. След бързо облавяне на близкото място, реших да тръгна нагоре по реката и да стигна до едно конкретно място, за което ми беше казал нашия нов приятел Тео от Холандия. С Тео се запознахме на предния ден в къмпинга. Той е 76 годишен холандец, който изглежда по-добре от 90% от 50 годишните българи. Изключително стегнат и жилав, само бръчките по гушата подсказват за действителната му възраст. Та, на предния ден Тео ми разказа за това място и ми каза, че е направил страхотен риболов на голям черен Клинкхамър и на Супер пупа. Той ловеше само на суха муха. Изглеждаш от хората, който не биха ловили на нимфа дори да имат пистолет на челото. До мястото ме деляха около 500 метра, които реших да не прескачам и да ги обловя, но без да им отделям много време, но нямах никакъв успех. По това време ми се обади Калин, че са им се обадили от летището, и че три от четирите изгубени куфара са намерени. Всички тръгнаха към Осло, а аз останах на реката. Тази информация много ме зарадва. Стигнах до мястото което търсех, беше нарисувано като за много риби. Дълбочина около метър, широко около 50 метра, цялото пълно с различни по размер камъни, който са чудесно укритие на рибите. Минах цялото място на нимфа, изредих си кутията и нямах пипане. Отчаянието ми беше огромно, нямах идея какво да правя. Използвах три различни монтажа за водене на нимфите, бях сменил поне 20 примамки, стигнах до дебелина на влакното до 0.10 и нямах пипане и така минах цялото място. Нагоре реката не ми изглеждаше перспективна и реших да тръгна отново надолу. В този момент се сетих за думите на Тео, че е ловил на Супер пупа. С голяма доза недоверие реших да сложа тази муха, но нямах никакви очаквания. Още с падането на мухата една риба, около 20 см. я захапа все едно е последната муха на света и от нея му зависи живота. След първия Липан, който едва спасих, продължих да ловя и всяко минаване на мухата имах или риба или атака по мухата. Не вярвах на очите си и това което ми се случва. След около 20 риби реших да сменя мухата, за да проверя други дали работят. Може би смених 7-8 мухи с една хваната риба. Вече се бях наловил и ми беше по-интересно да разбера какво се случва. Сложих отново Супер пупа-та и всичко започна както преди. Мухата ги вдигаше по такъв начин какъвто никога не съм виждал. На цялото място не се виждаше нито една вдигаща се риба, в същото време моята муха не я пропускаха. На това място хванах около 40-50 риби, като пак сменях мухите, но определено само една от всичките ми работеше. Пробвах и Дирет която също е много успешна, но без никакъв успех. По едно време Данчо ми се обади и каза, че се прибират и че Калин е останал без багаж. Мамка му, колкото и грозно да звучи се надявах Ивелина да е останала без багаж, но уви. Прибрахме се в къмпинга, хапнахме, Данчо си облече гащеризона, Ванката също и се отправихме към реката за едно последно раздаване. Направихме чудесен риболов на мокра муха. Беше страхотно, подаваш на колкото можеш да хвърлиш, след това вадиш още шнур и почваш да го придърпваш като на стример и липаните те взимат със страхотен удар. Искаха или да им придъпрваш мухата или да бразди, носи ли се естествено по течението не я искат. Леле какъв ден беше това. Прибрахме се в къмпинга и малко след това пристигна Ванчо Барабанчо със съпругата му и детенцето им. Бях леко предубеден към него, не беше моя тип, мислех го за задник по това което коментира по групите, но се оказа, че съм си създал грешно първоначално впечатление. Беше пич, въпреки, че нищо не разбира от риболов на муха, беше готин. Бях доволен, че първоначалната ми преценка за него е грешна.

Този ден беше доста шарен, бяхме аз, Калин, Данчо и Ванчо Барабанчо на реката. Ванката реши да пасува сутрешния риболов защото му се беше усладило вечерното уиски. Риболова беше доста труден, сменихме множество места и никъде не успяхме да направим запомнящ се риболов. На предишната вечер бях разказал и на останалите за това което направих със Суперпупата и Данчо беше седнал да върже няколко мухи. Повечето ни риби бяха на нея. Като цяло това не беше нашия ден. След като се прибрахме в къмпинга си организирахме страхотна вечер. Ивелина се грижеше прекрасно за нас. Решихме да поканим и нашия нов приятел Тео на вечеря. Направихме си една чудесна вечер гарнирана с много истории за риби и хубаво уиски.