Четвърти в Европа - Димитър Петров

Той бе съставен от Георги Стоянов, Мариус Митов, Александър Методиев, Андрей Артарски и мен – Димитър Петров. Селекцията бе направена абсолютно канонично – след изминалото Републиканско първенство и генералното класиране, това бяха хората, завоювали място в челната петорка.

След като определихме състава на националния отбор, дойде време да изберем и на кое първенство да вземем участие, като се спряхме на Европейското, поради трудната логистика за Световното първенство, което ще се проведе в САЩ. Малко за подготовката. Това, което знаехме, беше сравнително малко – 2 реки, 2 чужди за нас вида риби (липан и мекоуста пъстърва), както и условия на риболов, които трудно можем да сравним с тези в България. С Анди успяхме да направим 4 риболовни дни подготовка преди месец, като за съжаление условията се бяха променили много, особено на река Буна, чието ниво бе спаднало с над 80см (за по-ясна представа, реката е широка около 30 до 50м). В тези дни риболов успяхме да разберем нещо доста важно за реката, а именно, че местната рибна популация е меко казано ниска и ще се разчита главно на зарибени риби по време на състезанието, а за река Стурба важеше точно обратното – добра популация на диви риби – липани и балканки, като местният клуб се гордее с липсата на зарибявания.

Ден 1

За мен жребият отреди да стартирам на река Стурба в горния участък – малък карст, доста студен и изключително обрасъл на мястото, в което лових. За мое щастие, боксът ми беше леко познат от практиката миналия месец, но почти нищо от това, на което лових тогава не работеше и трябваше да намеря нови успешни мухи. В по-голямата си част боксът не позволяваше да вдигна въдицата си нагоре, което правеше вкарването на рибата в кепа трудно и дори ми костваше 4 добри риби. В този ден успях да завърша с 27 уловени риби, повечето от които липани с размери от 21 до 49см, а това ме постави на второ място в сектора и 7-мо място във временното класиране. Стартът беше добър.

Ден 2

Мостарско езеро. Знаехме, че няма да бъде никак лесно, рибите, които имаше по информация бяха пъстърви, шарани, кефали и нов за мен вид – плотица. Ловяхме на ротации от 45 мин. С 15 мин. Почивка и смяна на бокса. Преди да стартираме задуха ужасно силен вятър, който правеше кастинга почти невъзможен, а температурата беше 37 градуса. В първата ротация има удар на пъстърва, който завърши с безапелационно късане, но поне ми даде посока на какво да настоявам. Така на втората ротация закачих и извадих една плотица с размер 43см, която ми бе достатъчна да победя петима състезатели с по-малки риби от мен и завърших на 5-то място в този ден. Във временното класиране бях осми, като към този момент това ми беше достатъчно, предвид факта, че не малко добри състезатели не успяха да хванат нищо в този ден.

Ден 3

Дойде време да ловя и на река Буна в долния участък – огромна разлята река, която държи мекоусти пъстърви, балканки и американки в неголямо количество. Съдия ми беше републиканският шампион на Босна за младежи – Фарис Мешкич. Стартирах манша, като на петата минута пред мен се вдигна голяма американка, която след 2 изтичания взе сухата ми муха, последва 3 минутно вадене, след което беше извадена – 48см американка, невероятно борбена и цяла , без никакви следи от предишни улавяния. Имаше спорадични вдигания, като тук риболовът беше изцяло на суха муха, всички риби, които видях да се втигат бяха хванати и записани. В последните 20 минути видях малка дупка в края на бокса и чисто интуитивно започнах да замятам с нимфа нам, като успях да хвана 7 бързи риби и тотализирах бройката на 15 риби за манша, което ми донесе секторна победа в този ден, а във временното класиране застанах на второ място с равен брой наказателни точки с Александър Дюкич.

Ден 4

В този ден трябваше да ловя на Долна Стурба. Класирането от предния ден ме радваше, но знаех, че нямам право на лоша сесия. Падна ми се място, в което не бяха хващани много риби, което обикновено означава 2 неща – или няма риби, или състезателят преди това не е успял да ги хване. Мястото беше не повече от 70 метра дълго, една дупка в долния край и бързей с дълбочина около 40см, не изглеждаше особено перспективно. В дупката видях 2 риби, но беше дълбоко над два метра с отвесни брегове, знаех, че няма да е лесно. Успях да хвана 2 големи липана, над 45см, като и двата излязоха от най-дълбоката част на вира. Направи ми впечатление, че рибите стоят поединично, което наложи много внимателно облавяне, буквално педя по педя, и мисля, че това беше печелившата стратегия. В този манш успях да хвана 23 риби, като това беше най-добрият резултат за самия бокс, както и за сектора. Спечелих секторна победа за втори пореден ден и то с разлика, нямаше какво повече да искам. В края на деня излезе и временното класиране, като за втори пореден ден ден делях златния метал с равен брой точки с Ацо Дюкич.

Ден 5

Последният ми сектор беше Горна Буна, може би най-неравностойния от всички сектори. Имаше боксове с над 70 риби за манш, както и такива с 0 уловени риби още от ден 1. Падна ми се точно такъв бокс. Въпреки, че опитвах да бъда спокоен, знаех, че с резултат от 0-2-4-0 риби нямам особено големи шансове за добро класиране в групата ми. Боксът беше невъзможен за газене, над 2 метра дълбок и ужасно обрасъл, имах само 2 места, които позволяваха да замята и то не особено много. В крайна сметка успях да уловя есна единствена риба и то на дълга нимфа с шнур на дистанция около 20м. Истината беше, че и тази риба беше повече от достатъчна за този бокс, като успя да ме изпрати на 17-то място в групата ми, тъй като имаше 3-ма души, които не бяха успели да хванат нищо. Знаех, че излизам от челната тройка. Вечерта излезе и генералното класиране, като в него аз заех 4-то място в индивидуалното класиране, а нашият отбор стана 13-ти на това първенство.